8 abr 2011, 21:10

Ти губиш 

  Poesía » Otra
930 0 0
Всяка нощ оплакваш в мрака
изгубената  младост,
а дали те чака
нов живот и нова радост?
Ще дойде ден, с лъч сияние
любов ще те примами,
в сърцето, в трепет таен
ще трепти с въздишки нями.
Утре твойто златно слънце
на гърди ще те притисне,
в очи огрее,
ясен път посочи.
Дойде пролет и в сърцето
светъл лъч прониква,
в гърдите и душата,
младост - как ще ме наситиш...
Студена зима наближава,
всичко е зловещо бяло,
чуваш - зверовете гладни
заобикалят плячка слаба.
И мрак се спуска,
ти броиш часовете, 
чуваш, камбата звъни,
смърт побеждаваш...

© Горан Гретски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??