Ти губиш

Всяка нощ оплакваш в мрака изгубената  младост, а дали те чака нов живот и нова радост? Ще дойде ден, с лъч сияние любов ще те примами, в сърцето, в трепет таен ще трепти с въздишки нями. Утре твойто златно слънце на гърди ще те притисне, в очи огрее, ясен път посочи. Дойде пролет и в сърцето светъл лъч прониква, в гърдите и душата, младост - как ще ме наситиш... Студена зима наближава, всичко е зловещо бяло, чуваш - зверовете гладни заобикалят плячка слаба. И мрак се спуска, ти броиш часовете,  чуваш, камбата звъни, смърт побеждаваш...