Върху тънък, крехък лед
замък построих от мед.
В него подслоних своите мечти
за Ти и Аз и за Аз и Ти.
Дали сред мисли всеотдайни,
дали сред купчинки от тайни,
дали понякога... на сън дори,
не виждаш Ти и Аз и Аз и Ти?
Когато сенките растат
и звездички по небето завалят,
спокойно, неизбежно и красиво, нали...
Точно като Ти и Аз, Аз и Ти..
Мисля, че срещнах своя похлупак,
а мълча и се държа като дивак,
но знай, когато всичко в мен мълчи,
мечтая си за Ти и Аз, за Аз и Ти.
© Нели Todos los derechos reservados