fam
63 el resultado
Престраши се да харесаш, приятелю мой!
Не очите, сърцето нека избира.
Замижи. Приеми. В пълен покой...
Остави разсъдъка си да абдикира.
Престраши се да се влюбиш, приятелю мой! ...
  833 
Беше като в приказка вълшебно.
Беше вълнуващо и нежно.
Беше като Пролет за Земята.
Беше – прераждане за мен самата.
Бях нетърпелива да те срещна. ...
  1417 
Върви си, Страх! Недей ме спира.
Стига трови моите дни!
Нека сърцето ми само избира
по кой път дните ми да извърви!!
~~~ ...
  797 
Кога стана това?!
Как стана Това?!
... че стигнах до тук без душа.
По трънливото шосе
на всеки протягаща ръце, ...
  738 
Без мисъл и без реч съм много дни.
Писането - никак не върви...
Два реда трудно съчетавам.
Дали не е защото остарявам?!
*** ...
  974 
Полета от изсъхнали души,
а някога били градини,
сега безводие цари
по-празни, по-сухи от пустини.
Ливади... от нескончаеми фасони, ...
  1394 
Жужене, празни приказки без край,
упорито лутам се между Ад и Рай.
И в шума на поредния еднообразен ден
духът ми от прозрение бе озарен...
"Видях те!" Не бях те усещала с дни... ...
  792 
След жегата на забързания ден
и разхвърляните безразборно думи,
духът ми, спаружен и омаломощен,
от магия среднощна се пробуди.
Прозорецът затворен, но не съвсем. ...
  820 
Нашето момиче вече е Голяма!
Отдавна тя не скача на ластик и на дама.
В книгите се рови, из нета все сърфира,
има си тревоги, дето никой не разбира.
Планове чертае, целите си гони, ...
  646 
Под водопада от фалшиви усмивки,
сред полета от лъжливи комплименти,
ще се съхраня ли сред тези лукави страхливки?!
Или като тях ще стана... на моменти.
На моменти: близка с чужди хора, ...
  638 
Блуждая пак по стръмните пътеки,
очертани от човешките слова.
И търся лек за раните нелеки,
и не знам - ти билка ли си, или най-обикновена трева.
И тъкмо посегнах към вярата в мене, ...
  678 
Ще се престоря, че се усмихвам.
Ще се престоря, че не ме боли.
Ще се престоря, че със самотата свиквам.
Ще се престоря... и ти се престори.
Престори се, че чувствата ми били са неразбрани; ...
  690 
Мдам, тя нашата приятелка, Любов, не подбира,
но пък така сполучливо импровизира,
когато сред тълпата душите събира...
или пък несподелена през живота дриблира...
Но няма по-голям дар за душата ...
  716 
Търся пясъчните стъпки
Търся пясъчните стъпки
отвеждащи до твоето сърце.
Бързам. Отхвърлям чужди прегръдки...
Водата ме изпревари... "И сега... накъде?” ...
  749 
Небето свъсило облаци драматично
и картини мрачни от тях реди.
В дни като този всичко ми е безразлично,
но белият пух въображението ми плени.
Пухкави приказки, истории разни, ...
  903 
  793 
  739 
  723 
  889 
Рисунка с пастели на малката Мила,
изобразила река и небе.
И цветенца в полянка е натъкмила,
полюшвани от пърхащ ветрец.
Няма претенци, драми, позьори. ...
  711 
Все на другите случва се да ги обичат.
Все на другите “Море от любов” предстои.
Все по другите късмета ревностно тича.
Все на другите сбъдват се съкровени мечти.
Все другите на кафета ги канят. ...
  661 
Не знаеш какво е да мръзнеш
насред летния зной.
Или под тон завивки да зъзнеш.
Или глуха за поредния “Кой?!?”
Не знаеш как е безнадежно, ...
  787 
Листенце от коприва как е нежно...
как крехко, диво и зелено... и ме пленява.
Омагьоса ме... Исках... Беше неизбежно.
Люлеещо се от летния полъх ме изкушава.
Листенце от коприва как флиртува. ...
  693 
Акорди... лежерни щом прозвучат.
Сърцето тихо възхищението си композира.
Дори делничните реалности ниско да кръжат,
подарената от приятел мелодия се провира.
Единствена и неповторима заредена с тях, ...
  684 
С парченца от спомени пъзел нареждам
миниатюрни късчета Мен от преди
и боязливо за Бъдеще се оглеждам,
но предателски свеждам уморено очи.
С парченца от спомени днес кърпя ...
  721 
Късове мисли, безтегловно провиснали
от съдраното мое небе,
милиони бои, в главата ми плиснали
безкрайните си цветове
Лилаво - мечтите ми, за теб мечтани. ...
  703 
Нежно и ранимо пробуждам се.
Мъничко необяснимо, но чувствам те.
Душата ми, есенно обезлистена,
от усещането за теб е окрилена.
Протяжно ще се влея в деня, ...
  617 
Вървя, към поредното си четиво...
Вървя към "ще е", но съм все при "било".
Вървя и търся теб в сумрака.
Вървя, а понякога е нужно да се чака.
Вървя и в друг търся вдъхновение. ...
  806 
Ела, вечеряй с мен и с тъгата,
че тя е дружка вярна несъмнено.
Ела, ще се погрижа блестящо за "храната".
А ти - "пиенето" да е неограничено.
Щом тъгата опознаеш - я заобичваш. ...
  668 
Невъзможна...
като сняг през август,
като сливането на Слънце и Луна,
като вяра сред простиращата се безбожност,
като да стигна края на света. ...
  697 
Събуждам се. Мъгла и тишина,
не знам кое е по-ужасно...
Дали настанилата се мъглява неяснота
или мълчанието вилнеещо бясно?!
Мъгла. И сред лепкавия дим ...
  845 
Всички сме в локвата България.
Омазани, задавени от злост, продажност и печал.
Един-друг тровим си живота със сценария,
който някой друг за наш нахално е избрал.
Всички сме в локвата България. ...
  910 
  955 
  1104 
Очите - пак зареяни в тълпата
сред чанти, ръкавици и лица,
отегчени от похода на суетата
търсят свежа, съвършена простота.
Ръцете ми са сграбчили главата. ...
  688 
Луна, звезди, романтика и още
oт всичко, както си е по реда.
Украсих мечтите си, но после
на вратата тропна реалността.
Премръзнала, ръцете посинели, ...
  1144 
Насред провиснали капчуци.
Всред бивши бели балеринки.
Пред дом със вход заключен.
Край мокри, разкривени снимки.
Свита на кълбо, снижена, ...
  781 
Пореден сблъсък! Ежедневна война.
Денят постепенно напира и гони нощта.
Лъч, още един, сноп, вече са два.
Слънцето търпеливо подава глава.
Цветни реки източния хоризонт обливат. ...
  848 
Слънчо засрамен към хоризонта се усамоти.
Погледът ми отегчен полета на птичка проследи.
С копнеж загледах природната оперативка.
Земя и Небе се сливат - миг на блажена почивка.
Гледка, скъсваща оковите на деня рутинен ...
  705 
Слънцето обгърнало е нежно
традиционно белите им чела.
И има жестока безметежност
из въздуха в полята на Смъртта.
И днес със изгрева видях ги... ...
  787 
Propuestas
: ??:??