dodic (Деян Димитров)
266 1705
30 ago 2009, 22:21

Ти идваш винаги, когато 

  Poesía
1459 1 25

Ти идваш винаги, когато

в очите ми блестят сълзи.

Когато спуска се земята

и цялата на рамена тежи.

Когато зèници са черни,

катранени от лепкав мрак

и бавно светлината чезне

в тунела от набъбнал страх.

Когато болката е нужда

света във мен да разруши.

Да реже остро, да пробожда,

по жилите ми да люти.

 

Ти идваш винаги, когато

губя своята следа

в минутите и се разтапям

от огъня на самота.

Когато цялото пространство

край мене е бодлива тел,

обвива се и стяга, стяга

гърдите ми. И до предел

на спукване върти, не спира.

Във пръстите си ме души.

И мисля: Още миг... Умирам!

Тогава точно идваш ти,

 

и в мене всичко засиява...

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??