Ти идваш винаги, когато
в очите ми блестят сълзи.
Когато спуска се земята
и цялата на рамена тежи.
Когато зèници са черни,
катранени от лепкав мрак
и бавно светлината чезне
в тунела от набъбнал страх.
Когато болката е нужда
света във мен да разруши.
Да реже остро, да пробожда,
по жилите ми да люти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up