Ти идваш винаги, когато
Ти идваш винаги, когато
в очите ми блестят сълзи.
Когато спуска се земята
и цялата на рамена тежи.
Когато зèници са черни,
катранени от лепкав мрак
и бавно светлината чезне
в тунела от набъбнал страх.
Когато болката е нужда
света във мен да разруши.
Да реже остро, да пробожда,
по жилите ми да люти.
Ти идваш винаги, когато
губя своята следа
в минутите и се разтапям
от огъня на самота.
Когато цялото пространство
край мене е бодлива тел,
обвива се и стяга, стяга
гърдите ми. И до предел
на спукване върти, не спира.
Във пръстите си ме души.
И мисля: Още миг... Умирам!
Тогава точно идваш ти,
и в мене всичко засиява...
© Деян Димитров All rights reserved.
