19 mar 2024, 11:30  

Ти искаш ли, не искаш ли – все тая

  Poesía
740 2 6

И просто има планове, в които,
съдбата ти, духът ти непокорен,
изтръгват те от хилавия корен
и смеят се – доволно, дяволито.
Ти искаш ли, не искаш ли – все тая,
ще ги последваш, даже и след края.

 

Защото някой някъде решава,
и прави комбинации от сорта,
да си му вечна зона на комфорта.
Овенът в теб, жената не познава!
Ти искаш ли, не искаш ли – все тая,
ще ги последваш, даже и след края.

 

Вземи си всяка дрипа от душата,
не се обръщай! Даже и през рамо,
cветулките в сърцето гледай само!
Те ще огряват обич непозната...
Ти искаш ли, не искаш ли – все тая,
ще ги последваш, даже и след края.

 

Вземи си само думите – магия,
те обич нова в тебе ще открият,
след болката под лявото ребро,
ще видиш – всяко зло е за добро.
И не кълни съдбата! Промени я!


 

https://youtu.be/VzkEEX59x9o?si=7I4ubNuIKIfoDPMU

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...