16 sept 2007, 23:38

Ти какво си?

  Poesía
1.8K 0 16
 

Любов, ти какво си - 

ласка от обич?

Милост на грижа?

Огнена страст?

Живея "въпросно",

притисната в обръч.

Години се нижат...

все в твоята власт.


Меняща, стабилна...

Оголваш и смилаш ни.

Разграждаш до крайност

до атоми...

Издигаш ни силно...

А падаме... сриваш ни.

Зове те (критично)

съдбата ми...


Докосваш ни тихо,

излъчваща нежност...

Наивно пленяваш

с очи теменужни.

Внезапно във вихър

понасяш небрежна.

През нас преминаваш,

изхвърляш ненужни.


Погалваш ни дръзко

и впиваш се плътно.    

Втъкаваш ни в себе си,

мислено.

А после капризна,

отблъскваш ни

хлътнали.

Любов съвършено

нестилна... 


Любов безначална,

безпринципно девствена.

Житейска!

Фанфари са твоя ескорт.

Чар в поглед нахален...

Усмивка естествена....

Лек руж по страните й

в лилав акорд... 



Любов, аз не зная,

но искам да мога...

Кога ще приседнеш до мен?

Веднъж потопил се човек в

твоя огън,

СЕ БОРИ да бъде пленен...


Любов, ти какво си,

светло детски ресници...

Своя произход търся назад...

Вече нямам въпроси...

Аз летя като птиците

Зигота съм...


Чакам да се преродя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мойра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С риск да те разочаровам - окситоцин ;(
    Много силен стих!!!
    Искрено!!!
  • "Любов ти какво си?
    ласка от обич..."

    Всичко това и още много неща.

    Поздрав и усмивка.
  • Много се гордея с теб! Не спирай да пишеш, а аз ти обещавам да намирам време да ти чета произведенията. Обичам те слънчице.
  • Поздрави!
    Стихове, като този, не се коментират.
    Те просто се четат!
    И препрочитат!

  • Страхотно написано, въодушевяващо! Браво и от мен!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...