Ти какво си?
Любов, ти какво си -
ласка от обич?
Милост на грижа?
Огнена страст?
Живея "въпросно",
притисната в обръч.
Години се нижат...
все в твоята власт.
Меняща, стабилна...
Оголваш и смилаш ни.
Разграждаш до крайност
до атоми...
Издигаш ни силно...
А падаме... сриваш ни.
Зове те (критично)
съдбата ми...
Докосваш ни тихо,
излъчваща нежност...
Наивно пленяваш
с очи теменужни.
Внезапно във вихър
понасяш небрежна.
През нас преминаваш,
изхвърляш ненужни.
Погалваш ни дръзко
и впиваш се плътно.
Втъкаваш ни в себе си,
мислено.
А после капризна,
отблъскваш ни
хлътнали.
Любов съвършено
нестилна...
Любов безначална,
безпринципно девствена.
Житейска!
Фанфари са твоя ескорт.
Чар в поглед нахален...
Усмивка естествена....
Лек руж по страните й
в лилав акорд...
Любов, аз не зная,
но искам да мога...
Кога ще приседнеш до мен?
Веднъж потопил се човек в
твоя огън,
СЕ БОРИ да бъде пленен...
Любов, ти какво си,
светло детски ресници...
Своя произход търся назад...
Вече нямам въпроси...
Аз летя като птиците
Зигота съм...
Чакам да се преродя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
