25 ago 2009, 20:20

Ти, който

  Poesía
586 0 1

Ти,  който се раждаш в мислите ми

и даваш живот на душата ми

и който сърцето ми желае и

мечтите ми целуват.

Ти, който кожата ми бленува

и очите ми галят,

който сънищата ми озарява

и който устните ми пълни с жажда

утоляваш.

Ти, който ми даваш смисъл

и намира боите на любовта,

който като приказка препрочитам

и по-вълшебен от блян,

който дишаш с целувки

и който въздуха галиш,

и без теб сят не би се сътворил.

Ти, който любовта пресъздаваш

с поглед и глътка въздух

и без теб какво бих била!

И душата ми каква песен би изпяла

пред съзвездието съдби

и бих ли ги обичала всичките

минали дни!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...