7 ene 2015, 0:01  

Ти ли си?

  Poesía
1.2K 0 0

Ти ли си?

 

Дали има някъде на таз земя -
цветна, дълга, необятна -
поне една, която може както тя
да ранява и превързва болната душа?


Дали луната не е точно като нея,
толкова далечна, но и толкова красива?
Песен тъжна кара ме да пея,
за копнежа, който дълго в мене се натрупва.


Дали пък тя не е илюзия,
която виждат замъглените очи -
причудлива, тайнствена магия,
образът, създаден от мечти?


Дали това, което прави, е добро,
че изпитва всички мои мисли,
че тя в ръцете си държи това перо
и че без да иска във сърцето ми се приюти?


Дали обаче трябва да е зле,
че тя ми дава най-голямата наслада,
която никой друг не ще узнае,
тази, дето между двама ни остава?


Дали ще има смисъл отговор да търся,
дали това не е шега, която сам си погодих,
или съдбата най-ценното ми предоставя,
когато по случайност в теб света открих?


Ти ще бъдеш всичко – и добро, и зло,
ти ще властваш, както правиш и сега,
в това сърце, приличащо на счупено стъкло,
защото ти за мен си любовта, а аз ще бъда твой слуга.

24.11.14
на П. с моите най-топли чувства 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...