Ти ме измисли
Преди да удари дванайстият час,
преди колесницата пак да е тиква,
преди да разпаля у теб силна страст,
те моля едно – със мене не свиквай!
Преди да изпия със тебе греха,
преди да разголим телата, душите,
ще тръгна по тъмно, защото в нощта
сълзите остават от другите скрити.
Мисли, щом си тръгна, за мен като тлен,
като приказка, която докрая разлисти.
Разбра ли защо да не свикваш със мен?
Аз същност не съм, просто ти ме измисли.
М. Спасов
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартин Спасов Todos los derechos reservados
