Ти, мое сърце...
Ти, мое сърце, отдавна загубено.
Ти, мой животе, на друг подарен.
Ти, моя душа насила изтръгната,
ти… Отново се връщаш при мен.
Със шепот лек, с усмивка нежна
пристъпваш тихичко сега.
Ти, толкова достъпна и човечна,
от никого обичана, сама.
Зова ти, още неизвикан,
дочувам аз във тъмнината.
Ти връщаш се, за да обичаш,
за да надвиеш самотата.
Аз зная – трябва да си ида,
но безпомощна пред теб стоя.
Да бяхме само други,
да беше друг светът…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Последната Todos los derechos reservados
