Ти, мое сърце...
Ти, мое сърце, отдавна загубено.
Ти, мой животе, на друг подарен.
Ти, моя душа насила изтръгната,
ти… Отново се връщаш при мен.
Със шепот лек, с усмивка нежна
пристъпваш тихичко сега.
Ти, толкова достъпна и човечна,
от никого обичана, сама.
Зова ти, още неизвикан,
дочувам аз във тъмнината.
Ти връщаш се, за да обичаш,
за да надвиеш самотата.
Аз зная – трябва да си ида,
но безпомощна пред теб стоя.
Да бяхме само други,
да беше друг светът…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Последната Всички права запазени
