3.11.2009 г., 23:23 ч.
Ти, мое сърце...
Ти, мое сърце, отдавна загубено.
Ти, мой животе, на друг подарен.
Ти, моя душа насила изтръгната,
ти… Отново се връщаш при мен.
Със шепот лек, с усмивка нежна
пристъпваш тихичко сега.
Ти, толкова достъпна и човечна,
от никого обичана, сама.
Зова ти, още неизвикан,
дочувам аз във тъмнината.
Ти връщаш се, за да обичаш,
за да надвиеш самотата.
Аз зная – трябва да си ида,
но безпомощна пред теб стоя.
Да бяхме само други,
да беше друг светът…
© Последната Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно.
-
Добре дошла и от мен!Не мога да повярвам ,че си само на 14!Браво!Продължавай все така!дано в сайта да ти хареса!
-
Харесах!
Добре дошла в "Откровения" -
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ти… Отново се връщаш при мен."
Сигурно и друг път ще бъде изтръгвана... но винаги се връща!
По-силна, понякога и по-добра.
Поздрав!