Ти, мое време
Ти, мое време забързано,
ме грабваш, като властна магия.
За да тръгна с една надежда,
погледа която в мен побира.
Като пробуждане кротко,
като молитвено присъствие
аз мисля,
че нещо хубаво се случва.
Ти, мое време забързано,
ме напътсваш с думи вълшебни.
За да изпия мига, като капка последна,
на едно изживяно успокоение.
А душата ми чиста,
като трепет на вълнение,
усеща пулса на това забързано време,
което ме поглежда, за да оцелея.
© Мария Todos los derechos reservados