Ти, мое време
Ти, мое време забързано,
ме грабваш, като властна магия.
За да тръгна с една надежда,
погледа която в мен побира.
Като пробуждане кротко,
като молитвено присъствие
аз мисля,
че нещо хубаво се случва.
Ти, мое време забързано,
ме напътсваш с думи вълшебни.
За да изпия мига, като капка последна,
на едно изживяно успокоение.
А душата ми чиста,
като трепет на вълнение,
усеща пулса на това забързано време,
което ме поглежда, за да оцелея.
© Мария All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
