3 jun 2017, 9:39  

Ти моя си любов и моят храм 

  Poesía » Formas graves
1582 2 3

Повярвах в древните легенди аз

за любовта, за храма ѝ свещен

и тръгнах да я търся в зной, и в мраз

през дъждове, и вятър, ден след ден.

 

Представях си олтар възпламенен

от огъня магически, сияен,

и нея – там, със порив съвършен,

богинята прекрасна с лик омаен.

 

Не помня колко съм вървял. Безкраен

беше пътят сякаш, но не спрях

и във час един – о, не случаен,

срещнах теб и от душа разбрах:

 

Ти моя си любов и моят храм,

и мое божество, олтар и плам.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??