Ти моя си любов и моят храм
Повярвах в древните легенди аз
за любовта, за храма ѝ свещен
и тръгнах да я търся в зной, и в мраз
през дъждове, и вятър, ден след ден.
Представях си олтар възпламенен
от огъня магически, сияен,
и нея – там, със порив съвършен,
богинята прекрасна с лик омаен.
Не помня колко съм вървял. Безкраен
беше пътят сякаш, но не спрях
и във час един – о, не случаен,
срещнах теб и от душа разбрах:
Ти моя си любов и моят храм,
и мое божество, олтар и плам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
