3.06.2017 г., 9:39 ч.  

Ти моя си любов и моят храм 

  Поезия » Строги форми
1307 2 3

Повярвах в древните легенди аз

за любовта, за храма ѝ свещен

и тръгнах да я търся в зной, и в мраз

през дъждове, и вятър, ден след ден.

 

Представях си олтар възпламенен

от огъня магически, сияен,

и нея – там, със порив съвършен,

богинята прекрасна с лик омаен.

 

Не помня колко съм вървял. Безкраен

беше пътят сякаш, но не спрях

и във час един – о, не случаен,

срещнах теб и от душа разбрах:

 

Ти моя си любов и моят храм,

и мое божество, олтар и плам.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??