~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
22 may 2008, 23:35

Ти на всичко, мамо, ме научи... сърцето само туй не получи... 

  Poesía » De amor
1021 0 6
Ти на всичко, мамо, ме научи.
Как да бъда силна и човечна,
показа ми в един живот с постъпки
как мога да остана истинска и вечна.

Ти на всичко, мамо, ме научи,
като нестинарка върху огъня да ходя,
да газя живи въглени горещи,
и света да нося
върху крехките си
женски плещи.

У мен възпита, мамо,
доблест, чест... величие...
Да бъда вечерница из пустинните тъми
и как да нося слънце във очите,
когато нощта край мене
глухо... тихичко ръми...

Показа ми щом падна,
щом кал оплиска бледото лице,
в пропастта от злоба щом попадна
как към небето да издигна моето сърце.

Ти на всичко, мамо, ме научи.
душата ми дар от тебе
едничък не успя да получи...


Как се свиква с чуждата любов,
как можеш да усетиш мъжки
стон...
и зов...
Как вечер някой те желае
и към теб ръце издига,
как във тебе се кълна
и усмивката ти, за да е щастлив, му стига.

****
И още, мамо, никой не успя да ме научи
как без страх сърцето да обича,
и сърцето само туй не получи...
да му позволя в чуждата любов да се облича.

© Свобода Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих! И аз бих искала да подаря на мама подобен стих, но нямам въображение за това!
  • Благодаря
  • Хубаво...много хубаво...
    и идея...и чувство...Браво, Съни!
    с обич за теб.
  • Много,ама много ми хареса!!!!Много силен и истински!!!!
  • Права си
    Благодаря
  • " И още, мамо, никой не успя да ме научи
    как без страх сърцето да обича,
    и сърцето само туй не получи...
    да му позволя в чуждата любов да се облича."

    Никой не може да ни научи да обичаме освен самите ние!
    Прекрасен стих Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??