Ти на всичко, мамо, ме научи... сърцето само туй не получи...
Ти на всичко, мамо, ме научи.
Как да бъда силна и човечна,
показа ми в един живот с постъпки
как мога да остана истинска и вечна.
Ти на всичко, мамо, ме научи,
като нестинарка върху огъня да ходя,
да газя живи въглени горещи,
и света да нося
върху крехките си
женски плещи.
У мен възпита, мамо,
доблест, чест... величие...
Да бъда вечерница из пустинните тъми
и как да нося слънце във очите,
когато нощта край мене
глухо... тихичко ръми...
Показа ми щом падна,
щом кал оплиска бледото лице,
в пропастта от злоба щом попадна
как към небето да издигна моето сърце.
Ти на всичко, мамо, ме научи.
душата ми дар от тебе
едничък не успя да получи...
Как се свиква с чуждата любов,
как можеш да усетиш мъжки
стон...
и зов...
Как вечер някой те желае
и към теб ръце издига,
как във тебе се кълна
и усмивката ти, за да е щастлив, му стига.
****
И още, мамо, никой не успя да ме научи
как без страх сърцето да обича,
и сърцето само туй не получи...
да му позволя в чуждата любов да се облича.
Как да бъда силна и човечна,
показа ми в един живот с постъпки
как мога да остана истинска и вечна.
Ти на всичко, мамо, ме научи,
като нестинарка върху огъня да ходя,
да газя живи въглени горещи,
и света да нося
върху крехките си
женски плещи.
У мен възпита, мамо,
доблест, чест... величие...
Да бъда вечерница из пустинните тъми
и как да нося слънце във очите,
когато нощта край мене
глухо... тихичко ръми...
Показа ми щом падна,
щом кал оплиска бледото лице,
в пропастта от злоба щом попадна
как към небето да издигна моето сърце.
Ти на всичко, мамо, ме научи.
душата ми дар от тебе
едничък не успя да получи...
Как се свиква с чуждата любов,
как можеш да усетиш мъжки
стон...
и зов...
Как вечер някой те желае
и към теб ръце издига,
как във тебе се кълна
и усмивката ти, за да е щастлив, му стига.
****
И още, мамо, никой не успя да ме научи
как без страх сърцето да обича,
и сърцето само туй не получи...
да му позволя в чуждата любов да се облича.
© Свобода All rights reserved.
