12 mar 2019, 13:49

Ти не беше такава

743 0 0

                                         Ти не беше такава, не, не беше такава,

                                         друга бе преди да имаш пари и слава,

                                         мен обичаше със сърце огромно зная,

                                         отиде с мотоциклета докрая.

 

                                         Отиде с него където е дъно,

                                         началото слага онзи свят без сънища,

                                         а с ремаркето се влачи Тогава,

                                         ти не беше такава, не, не беше такава.

 

                                         Ти не беше такава като нямаше слава,

                                         млади, възрастни от квартала подминаваш, 

                                         как е като средата ти напълно смени се,

                                         новата златна статуя да дава иска.

 

                                         Ти пеша ходеше и не беше такава,

                                         моето сърце знаех че в момента ти трябва,

                                         да тупти заповядвах, как съм му заповядвал,

                                         слагаше си ръката в миналото, това е.

 

                                         Ти не беше такава, не, не беше такава,

                                         прерисува същността ти пустата слава,

                                         пръщяща белота същност, днес е твоята същност,

                                         като ток на скромността напъните прекъсва.

 

                                         Аз какво да направя, днес какво да направя,

                                         тези очи щом видя няма да ги забравя,

                                         на калинка усмихваше се щом бе такава,

                                         малка чашка обичаше, сребърна днес застава.

 

                                         В сребърна чаша кафето си пиеш,

                                         от приятелките си преструвка не криеш,

                                         за успеха фалшива любов просто даваш,

                                         спреш за малко пред къщичката си, не оставаш.

 

                                         17.01.19

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...