Mar 12, 2019, 1:49 PM

Ти не беше такава

  Poetry » Love
740 0 0

                                         Ти не беше такава, не, не беше такава,

                                         друга бе преди да имаш пари и слава,

                                         мен обичаше със сърце огромно зная,

                                         отиде с мотоциклета докрая.

 

                                         Отиде с него където е дъно,

                                         началото слага онзи свят без сънища,

                                         а с ремаркето се влачи Тогава,

                                         ти не беше такава, не, не беше такава.

 

                                         Ти не беше такава като нямаше слава,

                                         млади, възрастни от квартала подминаваш, 

                                         как е като средата ти напълно смени се,

                                         новата златна статуя да дава иска.

 

                                         Ти пеша ходеше и не беше такава,

                                         моето сърце знаех че в момента ти трябва,

                                         да тупти заповядвах, как съм му заповядвал,

                                         слагаше си ръката в миналото, това е.

 

                                         Ти не беше такава, не, не беше такава,

                                         прерисува същността ти пустата слава,

                                         пръщяща белота същност, днес е твоята същност,

                                         като ток на скромността напъните прекъсва.

 

                                         Аз какво да направя, днес какво да направя,

                                         тези очи щом видя няма да ги забравя,

                                         на калинка усмихваше се щом бе такава,

                                         малка чашка обичаше, сребърна днес застава.

 

                                         В сребърна чаша кафето си пиеш,

                                         от приятелките си преструвка не криеш,

                                         за успеха фалшива любов просто даваш,

                                         спреш за малко пред къщичката си, не оставаш.

 

                                         17.01.19

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...