Ти не беше такава
Ти не беше такава, не, не беше такава,
друга бе преди да имаш пари и слава,
мен обичаше със сърце огромно зная,
отиде с мотоциклета докрая.
Отиде с него където е дъно,
началото слага онзи свят без сънища,
а с ремаркето се влачи Тогава,
ти не беше такава, не, не беше такава.
Ти не беше такава като нямаше слава,
млади, възрастни от квартала подминаваш,
как е като средата ти напълно смени се,
новата златна статуя да дава иска.
Ти пеша ходеше и не беше такава,
моето сърце знаех че в момента ти трябва,
да тупти заповядвах, как съм му заповядвал,
слагаше си ръката в миналото, това е.
Ти не беше такава, не, не беше такава,
прерисува същността ти пустата слава,
пръщяща белота същност, днес е твоята същност,
като ток на скромността напъните прекъсва.
Аз какво да направя, днес какво да направя,
тези очи щом видя няма да ги забравя,
на калинка усмихваше се щом бе такава,
малка чашка обичаше, сребърна днес застава.
В сребърна чаша кафето си пиеш,
от приятелките си преструвка не криеш,
за успеха фалшива любов просто даваш,
спреш за малко пред къщичката си, не оставаш.
17.01.19
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор спасов Всички права запазени
