18 jun 2017, 22:41

Ти не помниш 

  Poesía
360 0 8

Ти не помниш първата целувка,
ти забрави любовта…
Забравил тази слънчева милувка,
погуби в мене пролетта…
И в синьо давят се вълните,
тръгнали към твоя бряг,
а пръстите, заровени в косите,
измръзват от натрупан сняг.
И лято няма… няма топлина,
Без чайките светът се срива,
а в залезната светлина
една любов измъчена се скрива…
Ти не помниш мойто име,
нито искаш моето сърце.
Затова и няма да го има
момичето с усмихнато лице.
То тръгва си с вълните,
плачещи за чезнещия бряг, 
на който с цвете във косите
очакваше те жадно пак.
Сега е само полъх зимен,
една сълза, замръзнала в снега,
Образ без адрес и име,
разкъсана от тъмното мечта…


18.06.2017г.

Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??