Ти не помниш
Ти не помниш първата целувка,
ти забрави любовта…
Забравил тази слънчева милувка,
погуби в мене пролетта…
И в синьо давят се вълните,
тръгнали към твоя бряг,
а пръстите, заровени в косите,
измръзват от натрупан сняг.
И лято няма… няма топлина,
Без чайките светът се срива,
а в залезната светлина
една любов измъчена се скрива…
Ти не помниш мойто име,
нито искаш моето сърце.
Затова и няма да го има
момичето с усмихнато лице.
То тръгва си с вълните,
плачещи за чезнещия бряг,
на който с цвете във косите
очакваше те жадно пак.
Сега е само полъх зимен,
една сълза, замръзнала в снега,
Образ без адрес и име,
разкъсана от тъмното мечта…
18.06.2017г.
Бадемов Цвят
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Mimi Ivanova Все права защищены
