2 may 2008, 10:26

Ти не знаеш...

  Poesía
782 0 4

 

Ти не знаеш... 

 

Ти не знаеш как боли,
когато любовта си тръгва.
Ти не знаеш как кърви
сърцето... крещи и не млъква.
Не ме видя как плача,
как викам след теб: "Остани!".
Когато си тръгна, спусна се здрача,
а аз шепнех: "Моля те, помогни"...
Ти не видя моите сълзи,
не чу отчаяния ми зов,
"Извинявай" - тихичко промълви
и сложи край на нашата любов.
Ти не знаеш колко празно е в мен,
когато теб те няма,
ти не знаеш колко сив е всеки ден,
когато липсва любовта голяма.
Ти не знаеш колко страшно е сега,
когато всичко свърши,
ти не знаеш какво е самота
и цялата ми сила се прекърши.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...