Ти не знаеш, че аз те обичам.
Не подозираш за моите мечти.
Ти ме гледаш съвсем безразличен
и не знаеш, че аз те обичам.
На сърцето нежния зов ти не чуваш,
не чуваш моите тежки слова,
а навън лъхва пролетната вечер
и ми шепва любовни слова.
Как е възможно край теб да минава,
а ти да ми кимаш нахално с глава
и аз спокойно да те отминавам?
Как е възможно, как е възможно това?
Аз толкова се радвах на сърцето ти.
Аз толкова се радвах на гласа ти.
И все не мога да забравя тез ръце, очи - как да ги забравя?
Не - не мога!
НЕ трябваше да те запомням.
Сега не мога да се отделя от теб!
Сега за мен си въздух.
а как без въздух се живее?!?!!? :(:(