Аз не съм най-красива,
аз не съм най-прекрасна,
аз не съм те ранила,
но не ще да угасна...

Не защото съм болката -
най-голяма на дните ти,
не защото ей толкова
ти дарих от мечтите си,
колкото за тъгата
всеки път скланях гръб,
ала не от това са
твойте рани. Болят...
не защото съм липсвала
или липсвам сега,
не защото ме искаше,
а не идвам в нощта...
Не защото прегръщаше
други с образа мой,
не защото се връщаше
за мен в пъти безброй...
Не защото съм твоята
най-голяма любов...
не, не бях и покоя ти
и не съм твоят гроб...
Не защото съм истина
във света ти голям,
просто бурята плисна се
и пред нея си сам...
просто аз бях опората,
аз бях смях, бях живот,
бях ти въздухът, хората,
бях и страст, и любов...
И когато ме няма,
ти си вълк единак
и пред тебе е яма,
а зад тебе е мрак...
Бях и вече отдавна
нищо друго не съм...
просто болка удавена,
вечен спомен и сън,

затова, че обличах те
с топлота всяка зима...
Но най-вече - обичах те,
а сега друг ме има!