23 dic 2011, 19:46

Ти обичаше... Любов

812 0 4

Обичаше да гледаш във очите ú
и в смях да ги превръщаш всяка нощ,
и с лятото да тичаш през косите ú,
повярвала в неземната си мощ.

 

Обичаше да скиташ във сърцето ми
и с пръстите си нежно да плетеш
дантелени пътеки по лицето ми
със капчици - от разтопен копнеж.

 

Обичаше да скиташ и в душата ú
по клонките от разцъфтяла нежност,
докосвайки я - с птиците... и с вятъра,
отчупен стон от лятната безбрежност.

 

Обичаше да дишаш от небето ми,
изваяно в зелено - с изумруди,
и с влюбените думи от сърцето ú,
превърнати от теб - във пеперуди.

 

Обичаше да имаш от мечтите ни
и в техните очи да се оглеждаш,
да пиеш жадно вечер от сълзите ни
и после да ни стопляш... със надежда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно...
    Красиво минало!...
  • Много хубав стих!Поздрав!
  • Поздрав за красивия стих!
    Нека има любов!
    Обичай и бъди обичан!
    Весели празници и много сбъднати мечти!!!
  • " И после да ни стоплиш... със надежда."
    Никога не губи своята надежда. Тя ще ти направи живота по- лек. Весели празници, Чавдар! Здраве и щастие в домът ти!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...