Ти обичаше... Любов
Обичаше да гледаш във очите ú
и в смях да ги превръщаш всяка нощ,
и с лятото да тичаш през косите ú,
повярвала в неземната си мощ.
Обичаше да скиташ във сърцето ми
и с пръстите си нежно да плетеш
дантелени пътеки по лицето ми
със капчици - от разтопен копнеж.
Обичаше да скиташ и в душата ú
по клонките от разцъфтяла нежност,
докосвайки я - с птиците... и с вятъра,
отчупен стон от лятната безбрежност.
Обичаше да дишаш от небето ми,
изваяно в зелено - с изумруди,
и с влюбените думи от сърцето ú,
превърнати от теб - във пеперуди.
Обичаше да имаш от мечтите ни
и в техните очи да се оглеждаш,
да пиеш жадно вечер от сълзите ни
и после да ни стопляш... със надежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
