Ти пак си същият
Ти пак си същият
Във лунна нощ в небето звездно
откривам път към теб любов.
И някак странно, неусетно,
и пътят се превръща в зов.
Ти пак си същият, аз зная –
така красив, чаровен, фин!
Остава времето в безкрая,
а ти си тук и си любим.
Добра да е нощта ти, лека,
във сънищата си да си със мен!
Изпращам ти по лунната пътека
любов за идващия ден.
Ти пак си същият, аз зная –
очите ти така блестят,
и времето за нас е спряло,
и разстоянията се топят.
Мария Мустакерска
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados
