Ти пак си същият
Ти пак си същият
Във лунна нощ в небето звездно
откривам път към теб любов.
И някак странно, неусетно,
и пътят се превръща в зов.
Ти пак си същият, аз зная –
така красив, чаровен, фин!
Остава времето в безкрая,
а ти си тук и си любим.
Добра да е нощта ти, лека,
във сънищата си да си със мен!
Изпращам ти по лунната пътека
любов за идващия ден.
Ти пак си същият, аз зная –
очите ти така блестят,
и времето за нас е спряло,
и разстоянията се топят.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
