Ти почувства бързо моя таен знак

Poesía

1K 0 8

Аз изплетох свилена юздица,

че ми даде знак сама Сибила -

тя е за онази хубавица

в образа на буйната кобила,

дето ме поглежда все накриво

с грива до земята – чернокоса

и поклаща си крака игриво,

но задава все и три въпроса:

пита ме едва дали съм продавач,

здрава ли ми е сега юздата,

но ако съм аз добър ездач,

ще открия сигурно жената…

-Ти почувства бързо моя таен знак,

който ти направих с моя крак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Master_and_Servant (Натали)

Грешката е моя,поради твърде бързия прочит,който направих.Сега наистина свързах логически събитията и направих връзката между двамата и посланието им един към друг.Извини ме за неточното мнение!Яснотата му придава друг смисъл.Думите вътре обаче носят пак нещо по темата...

Поздрави и лъчезарни усмивки!

2007-02-02T17:53:30+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Финалът Джак, дава развръзката, за да заплете историята веднага пак.
Поздрав!

2007-02-01T19:15:31+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Натали,
Текстът е в диалог и последните два стиха ги казва тя. Така ще се ориентираш в съдържанието, а след това и в логиката му.
Поздрав!

2007-02-01T19:11:54+02:00
Master_and_Servant (Натали)

Днес настроението е по-различно,затова и коментара ще е този:
Тя почувствала е твоя таен знак,
носещ вътрешното ти желание,
и продължил си,да покажеш как,
мисъл стелиш в незнание...

Може би,нещо друго се премъква покрай тези стихове...

2007-02-01T18:08:38+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Мери, Креми, Насе,
Виждам, че добре се забавлявате.
Поздрави!

2007-02-01T17:02:17+02:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0