1 feb 2007, 11:10

Ти почувства бързо моя таен знак

  Poesía
1K 0 8


 

Аз изплетох свилена юздица,

че ми даде знак сама Сибила -

тя е за онази хубавица

в образа на буйната кобила,

дето ме поглежда все накриво

с грива до земята – чернокоса

и поклаща си крака игриво,

но задава все и три въпроса:

пита ме едва дали съм продавач,

здрава ли ми е сега юздата,

но ако съм аз добър ездач,

ще открия сигурно жената…

-Ти почувства бързо моя таен знак,

който ти направих с моя крак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Грешката е моя,поради твърде бързия прочит,който направих.Сега наистина свързах логически събитията и направих връзката между двамата и посланието им един към друг.Извини ме за неточното мнение!Яснотата му придава друг смисъл.Думите вътре обаче носят пак нещо по темата...

    Поздрави и лъчезарни усмивки!
  • Финалът Джак, дава развръзката, за да заплете историята веднага пак.
    Поздрав!
  • Натали,
    Текстът е в диалог и последните два стиха ги казва тя. Така ще се ориентираш в съдържанието, а след това и в логиката му.
    Поздрав!
  • Днес настроението е по-различно,затова и коментара ще е този:
    Тя почувствала е твоя таен знак,
    носещ вътрешното ти желание,
    и продължил си,да покажеш как,
    мисъл стелиш в незнание...

    Може би,нещо друго се премъква покрай тези стихове...
  • Мери, Креми, Насе,
    Виждам, че добре се забавлявате.
    Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...