Аз изплетох свилена юздица,
че ми даде знак сама Сибила -
тя е за онази хубавица
в образа на буйната кобила,
дето ме поглежда все накриво
с грива до земята – чернокоса
и поклаща си крака игриво,
но задава все и три въпроса:
пита ме едва дали съм продавач,
здрава ли ми е сега юздата,
но ако съм аз добър ездач,
ще открия сигурно жената…
-Ти почувства бързо моя таен знак,
който ти направих с моя крак.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Поздрави и лъчезарни усмивки!