Ти помниш ли...
Ти помниш ли на детството вкуса...
джиджи папа с кафе от леблебия.
Как боси тичахме през утринна роса,
с поръсена със захар пухкава филия.
Ти помниш ли на детството смехът...
как утрото посрещахме на хълма.
От изгрева как секваше дъхът,
цветна паяжина сплиташе от съ̀рма.
Ти помниш ли на детството гласа...
като симфония кънтеше в пещерите.
Гонехме се с влаковете по пръстта,
бонбони хвърляха ни чужденците.
Ти помниш ли на детството света...
на скобниците лекото ужилване.
Ловяхме риба в селската река,
наужким във игрите как умирахме.
Ти спомняш ли си детството кога,
неусетно се превърна във химера.
Как живяхме в детството-мечта,
но счупи се като кристална сфера.
22.08.2020г.
© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря!😉
-
Мила моя, смятам да спрем до тук. Денят ми е 72ч., не обичам споровете, не обичам да се заяждам, не давам оценки на хората, още повече на непознати! Злобата и др. подобни отдавна съм ги сложила в задният си джоб. Нямам време за тях! Нямам претенция да съм безгрешна и не виждам смисъл да ме нападаш толкова упорито. Сутрин се забавлявам докато пиша, това ме събужда и пиша за 10-15мин. и ако ми хареса публикувам. Старая се граматически стихчето да е издържано, но за две изтървани ТТ не си струва усилието, което полагаш. Ако всичката тази енергия я впрегнеш за нещо по съществено, гарантирам ти успехи! От мен приятен и спорен ден!
МИР???🌝🌞🌝 -
Самоирония и хумор... щастлива съм, че има хора като вас Петър и Ирина!👌🙏🌝
-
Ако не станете като децата....може би затова детството ни е най-мило!
-
Хора, аз пък редовно пиша безДнадежност и опасТност, с пълната увереност, че даже още букви мога да добавя 😁
Не се е счупило като кристална сфера.
Впрочем "счупило" или "вчупило" или ....🤗 -
Аз помня. Пържени пуфкави филийки, със сладко от ягоди ги обичам повече. Дядо обаче смесваше ръж с леблебия. То детството си го има, докато нас ни има
👍
Не тъжи за злобата, щастливите хора са повече. ✌️ -
Колко много злоба... кому е нужна?
-
Да, за съжаление сте права. Непростима за мен дори техническа грешка. Моля да бъда извинена. Но не съм безгрешна, нито неграмотна. 🌝🌝🌝
Искра и вашите въпросителни не са на място, но благодаря ви, че обърнахте остро внимание на моята грешка!😉 -
Даа, но детството винаги ме кара да се усмихвам!🌞🌞🌞
-
Въздействащо стихотворение, но за съжаление не е по темата.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Само махни пълния член от "детството смехЪТ" и " детството гласЪТ",
От изгрева как секваше дъхА" - тогава непълен наместо пълен тука ще е на място, в поезията се използва този прийом 🌷