Ти помниш ли...
Ти помниш ли на детството вкуса...
джиджи папа с кафе от леблебия.
Как боси тичахме през утринна роса,
с поръсена със захар пухкава филия.
Ти помниш ли на детството смехът...
как утрото посрещахме на хълма.
От изгрева как секваше дъхът,
цветна паяжина сплиташе от съ̀рма.
Ти помниш ли на детството гласа...
като симфония кънтеше в пещерите.
Гонехме се с влаковете по пръстта,
бонбони хвърляха ни чужденците.
Ти помниш ли на детството света...
на скобниците лекото ужилване.
Ловяхме риба в селската река,
наужким във игрите как умирахме.
Ти спомняш ли си детството кога,
неусетно се превърна във химера.
Как живяхме в детството-мечта,
но счупи се като кристална сфера.
22.08.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
