27 mar 2020, 21:20

(Анти)пораженческо

  Poesía
548 6 13

Изглеждаш притиснена и умислена,
навярно трябва просто да решиш,
да следваш неотклонно свойта истина,
дори и да рискуваш, да сгрешиш.

Понесла си тъга на рамената си
и сякаш не усещаш тежестта.
В мастилница превърнала вината си,
изписваш с думи облаци, листа.

Понякога усмихваш се и слисано,
оглеждаш се в забързания град.
И крайче от небето - неизписано,
за теб синигерчета две крепят.

След тебе ще останат вечно живите,
изпъстрени с душата ти слова.
Унинието, то е за страхливите,
ти...Просто нямаш право на това!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...