(Анти)пораженческо
Изглеждаш притиснена и умислена,
навярно трябва просто да решиш,
да следваш неотклонно свойта истина,
дори и да рискуваш, да сгрешиш.
Понесла си тъга на рамената си
и сякаш не усещаш тежестта.
В мастилница превърнала вината си,
изписваш с думи облаци, листа.
Понякога усмихваш се и слисано,
оглеждаш се в забързания град.
И крайче от небето - неизписано,
за теб синигерчета две крепят.
След тебе ще останат вечно живите,
изпъстрени с душата ти слова.
Унинието, то е за страхливите,
ти...Просто нямаш право на това!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
