18 ago 2019, 20:08  

Ти само моя си само моя

1.4K 0 5

Един ден те срещнах
и те попитах къде отиваш.
На ухото ти тихо прошепнах,
Как устни хубаво присвиваш!

Ти само моя си, само моя!
Перфектната жена.
На друг недей да си, аз те моля.
Ти си ми едничка, и само една.

Искам с устни пак да те погаля.
Да опреш глава на мойта гръд.
В теб страстта силно да разпаля,
Галейки твоята прекрасна плът.

Дъх на страст и мирис на наслада.
В теб се показва, когато сме двама.
Нека започне любовната свада.
Нека приключи детската драма.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никалас Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незнам какво да кажа, прочитам стиховете си 4 пъти преди да натисна бутона публикувай, ако някъде съм допуснал правописна грешка. Не е защото не знам къде, как трябва да се напише, а все пак работим с клавиатура. Вече тук влиза ролята на редактора, да не забравя ме, а за който, която, и така натам. Обичам да използвам старобългарски, и диалекти в стиховете си по силно е. Това е моят стил, пак казвам, не се опитвам да се докажа, правя го за мен самият.
  • Може би ще се научиш. Но със сигурност трябва да се научиш да не допускаш елементарни правописни грешки. Затова чети! Много. Качествена литература е най-добре да се чете (в сайта е много малко - затова отпечатани книги от известни автори е най-добрата рецепта).
  • Ти имаш поетична душа...
    А това е най - важното...
  • 🙂 На ясно съм, че не мога да пиша, казвали са ми го. Пиша за удоволствие, не за слава. Благодаря ти сърдечно!
  • Това е по - хубаво от предишните...
    Ще се научиш...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...