3 ago 2016, 9:43

Ти се върна

  Poesía
410 0 1

Заспивам до теб. 

Изгря нова звезда в небето.                                                                                         Събужда ме първият лъч.                                                                                           Спокойна съм. Не си далеч.                                                                                      

Мога да докосна косите ти,                                                                                    

да милвам ръцете,                                                                                                    

нежно да целуна лицето ти.                                                                                  

... да чуя вика на сърцето.                                                                                              

Мога да тичам след вятъра бурен,                                                                          

да събирам в шепи капчици дъжд,                                                                          

пред погледа ти учуден                                                                                               

да викам в разцъфтялата ръж.                                                                                

Мога всичко с теб,                                                                                                        

даже да се превърна на лебед!                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта ни дарава с неочакваната възможност да се превъплъщаваме. Добре отбелязваш това, Василке!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...