3.08.2016 г., 9:43

Ти се върна

405 0 1

Заспивам до теб. 

Изгря нова звезда в небето.                                                                                         Събужда ме първият лъч.                                                                                           Спокойна съм. Не си далеч.                                                                                      

Мога да докосна косите ти,                                                                                    

да милвам ръцете,                                                                                                    

нежно да целуна лицето ти.                                                                                  

... да чуя вика на сърцето.                                                                                              

Мога да тичам след вятъра бурен,                                                                          

да събирам в шепи капчици дъжд,                                                                          

пред погледа ти учуден                                                                                               

да викам в разцъфтялата ръж.                                                                                

Мога всичко с теб,                                                                                                        

даже да се превърна на лебед!                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта ни дарава с неочакваната възможност да се превъплъщаваме. Добре отбелязваш това, Василке!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...