Няма да се уморя да съзерцавам
бликащата мъка от очите на хората.
Радвам и се и не съжалявам,
че всички избягват моята
... или просто не я виждат
в предсказуемото си безразличие,
но това въобще не ме обижда,
обижда ме само това, което обичам.
Още всички са опитни зайчета,
на които се уча да бъда жена и човек,
всички са  самотни, изгубени крайчета
в кълбото на неподходящия век.
И без изключение живеем в мъчения
и угризения, и смразяваща скука,
чакаме поредното стълкновение
да си извлечем кървяща поука.
Защо се бунтуваш срещу моята искреност,
жалка измислице на мама и татко,
бореща се за своя действителност.
Умри в интригите си, проклето създание.
Слаб си търсиш чужда подкрепа,
роден във зависимост.
Дано да се гърчиш смешно и нелепо
в природа и истина.
Нямам нужда от теб.
Бъди вярното куче на друг.
Всички са като теб в тази смет,
в този вонящ и разложен боклук.
Луцифер в човешка обвивка,
изплетен от зло и предателство.
Така ще живея с отровна усмивка
и лицемерно приятелство.