Ти си
Ти си захарта в кафето ми,
ти си сянка в жегата навън,
усмивката си на лицето ми,
за мене си спокоен сън.
Ти - топъл шал в студена зима,
ме затопляш - ти си жар,
не вярвам на света да има
друг такъв пожар.
Ти си ми кръвта във вените,
ти си тупкащото ми сърце,
лъчите слънчеви си, вплели се
в отпуснатите ми ръце.
На устни си дъхът ми топъл,
усещам те, че там стоиш,
дочувам сладкия ти вопъл
и не искам ти да си вървиш.
Солената сълза в очите си,
умората след дълъг ден,
излез, те моля, от мечтите ми,
аз искам те завинаги до мен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Войкова Todos los derechos reservados
