Ти си
Ти си захарта в кафето ми,
ти си сянка в жегата навън,
усмивката си на лицето ми,
за мене си спокоен сън.
Ти - топъл шал в студена зима,
ме затопляш - ти си жар,
не вярвам на света да има
друг такъв пожар.
Ти си ми кръвта във вените,
ти си тупкащото ми сърце,
лъчите слънчеви си, вплели се
в отпуснатите ми ръце.
На устни си дъхът ми топъл,
усещам те, че там стоиш,
дочувам сладкия ти вопъл
и не искам ти да си вървиш.
Солената сълза в очите си,
умората след дълъг ден,
излез, те моля, от мечтите ми,
аз искам те завинаги до мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Войкова Всички права запазени