6 may 2012, 23:07

Ти си

  Poesía
551 0 2

ТИ СИ...

 

Ти си моето слънчице земно,

моя мъка, радост и страх.

Ти си туй , що ми е най-потребно -

надежда и най-сладък грях.

 

Ти - в съня ми луна пълнолика,

на вятъра нежен повей.

Ти си моята лика-прилика,

майски дъжд след зъл суховей.

 

Ти за мене си приказка чудна

и далечна светла звезда.

Колко нощи стояла съм будна,

огряна от тази мечта.

 

Но защо си ти толкоз далече?

Искам аз да бъда при теб.

Нека да вървим заедно вече

сега и по пътя напред.

 

Двама се леко грижи споделят

и неволи пò не тежат.

Сърца, що любят, не се разделят.

Заедно те ще догорят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...