Ти си

6 мая 2012 г., 23:07

Поэзия

419 0 2

ТИ СИ...

Ти си моето слънчице земно,

моя мъка, радост и страх.

Ти си туй , що ми е най-потребно -

надежда и най-сладък грях.

Ти - в съня ми луна пълнолика,

на вятъра нежен повей.

Ти си моята лика-прилика,

майски дъжд след зъл суховей.

Ти за мене си приказка чудна

и далечна светла звезда.

Колко нощи стояла съм будна,

огряна от тази мечта.

Но защо си ти толкоз далече?

Искам аз да бъда при теб.

Нека да вървим заедно вече

сега и по пътя напред.

Двама се леко грижи споделят

и неволи пò не тежат.

Сърца, що любят, не се разделят.

Заедно те ще догорят.