Ти си
ТИ СИ...
Ти си моето слънчице земно,
моя мъка, радост и страх.
Ти си туй , що ми е най-потребно -
надежда и най-сладък грях.
Ти - в съня ми луна пълнолика,
на вятъра нежен повей.
Ти си моята лика-прилика,
майски дъжд след зъл суховей.
Ти за мене си приказка чудна
и далечна светла звезда.
Колко нощи стояла съм будна,
огряна от тази мечта.
Но защо си ти толкоз далече?
Искам аз да бъда при теб.
Нека да вървим заедно вече
сега и по пътя напред.
Двама се леко грижи споделят
и неволи пò не тежат.
Сърца, що любят, не се разделят.
Заедно те ще догорят.
© Анка Келешева All rights reserved.
