15 dic 2011, 11:51

Ти си 

  Poesía » De amor
1160 0 7

Ти си сън на самотна вселена,
недокосната с мисли и с ум,
ти си чувство - за дива промяна,
проехтяло с дванайстия звън.
 
Ти си миг от целунато време
и от плачещи с радост очи.
Ти си ехо от дивото племе
и молитва за чужди души.
 
Ти си стон от разплакана песен,
недопята от горд водопад.
Ти си лист - скрил в душата си есен
и политнал към новия свят.
 
Ти си вик от самотна клисура
със коси от небесен покров.
Ти си нежност в окото на буря,
ти си вечното чувство... любов...

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??