Ти си сън на самотна вселена,
недокосната с мисли и с ум,
ти си чувство - за дива промяна,
проехтяло с дванайстия звън.
Ти си миг от целунато време
и от плачещи с радост очи.
Ти си ехо от дивото племе
и молитва за чужди души.
Ти си стон от разплакана песен,
недопята от горд водопад.
Ти си лист - скрил в душата си есен
и политнал към новия свят. ...