Ти си
Ти си сън на самотна вселена,
недокосната с мисли и с ум,
ти си чувство - за дива промяна,
проехтяло с дванайстия звън.
Ти си миг от целунато време
и от плачещи с радост очи.
Ти си ехо от дивото племе
и молитва за чужди души.
Ти си стон от разплакана песен,
недопята от горд водопад.
Ти си лист - скрил в душата си есен
и политнал към новия свят.
Ти си вик от самотна клисура
със коси от небесен покров.
Ти си нежност в окото на буря,
ти си вечното чувство... любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
